Появата на Кик бокса в семейството на бойните спортове

Появата на Кик бокса в семейството на бойните спортове – сравнително нов спорт за България, а също така и за света. От английски език Kick-boxing спортът е създаден от японският организатор на боксови мачове Mr. Osamu Noguchi. Той иска да представи на японците какво е видял в Тайланд. Noguchi изпраща няколко Тай боксьора до Япония и основава Japan Kickboxing Association.

Първият кикбоксьор в света е Tadashi Sawamura (истинско име Hideki Shiraha) – японски карате боец.

Кикбоксът съчетава най-ефективните техники от класическия бокс, муай тай и карате. За разлика от боксът, ударите с крака му придават много по-голяма ефективност, атрактивност и разнообразие.

Трябва да знаете обаче, че кикбоксът не е само демонстрационна игра, предназначен само за публиката и за развлечение. Това е по-скоро бойна дисциплина и като такава е подчинена на специфична методология, закономерности и тренировъчен процес.

За разлика от безконтактните състезания по карате, фулконтактното карате изисквало от състезателите да бъдат в отлична физическа кондиция, тъй като те ще трябва да се движат постоянно. Участниците носели дълги карате панталони и боксови ръкавици и трябвало да имат поне по 8 удара с крак на рунд. Боят се провеждал в ринг. John Rhee, бащата на американското таекуон-до, добавил много важен елемент, като изобретил специални протектори за краката. В края на 70-те и началото на 80-те, това фулконтактно карате, става широко известно като кик бокс. Около 1980 година, се допуснали и ударите с коляно, както и някаква игра в клинч, за да се доближи повече до японският му еквивалент.

Терминът „кик бокс“ се е отъждествявал с Муай тай в Тайланд. Това е жестоко фулконтактно бойно изкуство, като средната кариера на бойците, продължава само няколко години. Позволени са ударите с лакет и колена в добавка към всички удари с ръце и крака. Всъщност японците съкращават правилата на тайландският бокс, за да създадат т.нар. „кик бокс“.